Пешеходна достъпност

Индексът за пешеходна достъпност измерва колко предразполагащ и достъпен е даден квартал за ходене пеша. Въз основа на наличните данни за България е разработен индекс за пешеходна достъпност, базиран на следните три критерия:

Гъстота на населението: Този слой е операционализиран, като са използвани кадастралните данни за сградите с жилищна функция и броя на етажите, които са допълнени с броя на хората на адрес, въз основа на средната жилищна площ на човек за всеки град в сравнение с данните от преброяването на населението от 2021 г. (НСИ, 2023). Предполага се, че по-високата гъстота на населението е свързана с по-добра проходимост.

Земеползване: Тази променлива е получена чрез пресичане на кадастралните данни (АГКК, 2016) и данните от Европейския Градски атлас за 2018 г. (ЕС, 2023). Взети са предвид следните категории на земеползване: смесени, жилищни, обществени и търговски, зелени и развлекателни, промишлени, транспортни и комуникационни, селскостопански, горски и природни, водни и други площи. Някои от видовете земеползване/земепокритие бяха групирани или разделени. Разнообразието на земеползването беше количествено измерено въз основа на индекса на разнообразието на Шанън. Колкото по-високи са резултатите по индекса на Шанън, толкова по-голямо е разнообразието на земеползването. Предполага се, че изразеното разнообразие на земеползването подпомага ходенето пеш.

Плътност на кръстовищата: 4-посочните кръстовища послужиха като сурогатна променлива за градската форма – дизайн на улиците и кварталите. Наборът от данни беше получен от OpenStreetMap за 2023 г. и класифициран чрез сравняване на класификациите в OpenTransportMap, регистъра на агломерациите и класификациите на националната наредба. Кръстовищата по основната пътна и улична мрежа (магистрали, градски магистрали, артериални и главни пътища от 1-ва до 4-та категория) бяха ръчно преразгледани, за да се изключат физическите бариери, като преплетени кръстовища и улици без изход, допиращи се до транзитни участъци. След това всички основни и второстепенни улични кръстовища и пешеходни алеи в зелени зони бяха агрегирани въз основа на 20-метрови буфери, за да се намалят по-сложните модели на пешеходната инфраструктура в обществените пространства – паркове и градини, площади и интермодални възли. Предполага се, че повече 4-посочни кръстовища отразяват по-добре свързана улична мрежа, подпомагаща по-добрата проходимост. Поради различните единици, изчислихме Z-скор на трите входни променливи (т.е. гъстота на населението, разнообразие на земеползването и гъстота на 4-посочните кръстовища) и ги сумирахме в рамките на дадения буфер. Изчислихме индекса на пешеходна достъпност за редовна мрежа, което ни позволи да свържем данните с други проучвания. Размерът на клетката на мрежата от 300 м беше избран прагматично. Клетките без население бяха изключени.

Литературни източници и бележки

Въз основа на изчислението на разгърнатата застроена площ (РЗП) на сградите с жилищна функция в съответния град, разделена на броя на жителите от преброяването през 2021 г., със следните приблизителни стойности – София (55 м2/чл.), Пловдив (52 м2/чл.), Варна (60 м2/чл.), Бургас (48 м2/чл.), Русе (51 м2/чл.)

Национален статистически институт (2022) Население по статистически райони, области, общини, населени места, пол и възраст: https://infostat.nsi.bg/infostat/pages/reports/query.jsf?x_2=1962

АГКК (2016). Archive cadastral data of 2016 with classification based on Ministry of Regional Development and Public Works (2016). Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри , (обн., ДВ, бр. 4 от 13 януари 2017 г.). Класификатор за трайното предназначение на поземлените имоти.

EU (2020). Urban Atlas 2018 Revised LU/LC layers in Geopackage format, Country Bulgaria - cities Sofia (BG001L2_SOFIA_UA2018_v013), Plovdiv (BG002L2_PLOVDIV_UA2018_v013), Varna (BG003L2_VARNA_UA2018_v013), Burgas (BG004L2_BURGAS_UA2018_v013), Ruse (BG006L2_RUSE_UA2018_v013).

01_Mixed: EU, 2020 code 11100 with GCCA, 2016 groups 2 (public buildings and complexes (codes 1100-1210)) and 7 (objects of cultural and historical heritage (codes 2000-2040)) >= 50%; 02_Residential: EU, 2020 code 11100 with GCCA, 2016 groups 2 and 7 < 50%, EU, 2020 codes 11210, 11220, 11230 and 11240; 03_Public&Commercial: EU, 2020 code 12100 with GCCA, 2016 groups 2 and 7 > 50%; 04_Green&Recreational: EU, 2020 codes 14100 and 14200; 05_Industrial: EU, 2020 code 12100 with GCCA, 2016 groups 2 and 7 < 50%; 06_Transport&Communication: EU, 2020 codes 12210, 12220, 12230, 12300 and 12400; 07_Agriculture: EU, 2020 codes 21000, 22000, 23000, 24000 and 25000; 08_Forestry&Natural: EU, 2020 codes 31000, 32000 and 33000; 09_Water: EU, 2020 codes 40000 and 50000; 10_Other: EU, 2020 codes 11300, 12100, 13100, 13300 and 13400

OpenStreetMap contributors (2023). Data obtained by QGIS QuickOSM plugin by Overpass API with Key ‘highway’ (Vales – ‘motorway’, ‘trunk’, ‘primary’, ‘secondary’, ‘tertiary’, ‘unclassified’, ‘residential’, ‘… _link’, ‘footway’, ‘path’, ‘track’, ‘pedestrian’, described at https://wiki.openstreetmap.org/wiki/Map_features#Highway)

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (2015). Регистър на агломерациите по Закона за защита от шума в околната среда: https://www.regag.eu/?l=2

Министерство на регионалното развитие и благоустройството (2022). Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортната система на урбанизираните територии.

Пример за епидемиологично проучване

Изтегляне