Епидемиология на замърсяването на въздуха и здравето

В тази книга очертаваме замърсяването на въздуха като приоритетен въпрос от научен и обществен интерес, като разглеждаме натрупаните до момента научни данни, концептуализираме и анализираме емпиричните данни и ги интерпретираме, за да оценим силните и слабите страни на предложената методология и да дадем препоръки за бъдещото развитие на тази научна област в страната.

Книгата започва с поставяне на разглеждания проблем в контекста на известното до момента, след което преминава през различните стъпки на подготовка и анализ на първични данни и завършва с позициониране на проведеното изследване, и като цяло текущата изследователска дейност в страната, в по-широкия мащаб на натрупаното познание и добри практики в тази област. Тя е концептуално разделена на три части.

В първата част се разглеждат разпространението, основните източници и здравните ефекти на основни атмосферни замърсители. Представени са алгоритъмът и методиката за оценка на въздействието им върху здравето, подкрепени с актуални данни.

Във втората част е илюстрирано приложението на принципите на епидемиологията на околната среда при изследване на връзката между замърсяването на въздуха в град Пловдив и здравни резултати, касаещи хронични диагностицирани заболявания, самооценка за здравето и психично благополучие. Отделено е място и на връзката между замърсяването на въздуха и безпокойството от него сред населението, което в България рядко се схваща като относим към здравето показател. Подробно са разгледани стъпките за разработване на статистически модел за определяне на пространственото разпределение на замърсяването с азотен диоксид на територията на Пловдив, както и последващото свързване на тези данни с данни от количествено социологическо проучване, проведено сред населението на града.

В третата част са изведени препоръки за бъдеща научноизследователска работа в областта на епидемиологията на замърсяването на въздуха в България, като е поставен акцент върху интегрирането на геопространствени анализи в методичния апарат на изследователите, разработващи тази тема в страната.

Книгата е предназначена както за специалисти от областта на общественото здраве и социалните науки, така и от природните и биологически науки. Тя вероятно ще е полезен източник на информация и за други специалисти и граждани с интерес по темата.

Природата прави ли ни по-малко самотни? Анализ в петте най-големи града в България

Самотата е широко разпространена и увеличава риска от заболявания и преждевременна смърт. Разпространението на хроничната самота в България е сред най-високите в ЕС. Това проучване изследва дали по-голямата близост до природата е свързана с по-малко самота при пълнолетни хора, живеещи в петте най-големи града в България. Използвахме данни от 3604 пълнолетни лица от срезово проучване на населението, проведено през 2023 г. в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Участниците са съобщили колко самотни са се чувствали през последните две седмици. „Природната близост“ на домашната им среда беше обективно оценена по степента на зелена растителност, дървесна покривка, процент на градски зелени площи като паркове и разстояние до най-близката водна площ, като всички тези данни бяха получени от необработени или обработени сателитни изображения. Освен това от участниците бяха събрани данни за наличието на домашна градина, възприето качество на близките зелени площи и водни площи, „зелени“ и „сини“ гледки от прозорците на дома и времето, прекарано в природата. Наблюдавахме, че животът в много озеленени както и прекалено малко озеленени среди, както и в среди с прекалено голяма дървесна покривка, е свързан с повишена самота. Животът в райони с повече градски зелени площи, по-високо качество на зелените площи и изглед от прозореца към зелени площи, както и прекарването на повече време в зелени и сини пространства, са свързани с по-ниско ниво на самота. Тези резултати подчертават важността на разширяването и подобряването на градските зелени и сини пространства в българските градове.

Зависимост експозиция-отговор между автомобилния, железопътния и авиационен шум и раздразнението в българските градове

Това проучване изведе зависимости между експозицията на автомобилен, железопътен и авиационен шум и силното раздразнение от шума и изчисли свързаната с раздразнението здравна тежест в пет български града. За тази цел първоначално базирахме анализите си на извадка от 4640 пълнолетни лица от петте най-големи града в България и измерихме тяхното раздразднение от различни източници на транспортен шум с помощта на валидиран въпросник. Свързахме тези данни с шумовите карти за тези градове съгласно Европейската директива за шума. Изчислената тежест сред хората, изложени на ≥40 dB, възлиза на над 40 милиона щатски долара или 200 милиона евро, в зависимост от аналитичната стратегия. Успяхме да изведем правдоподобна зависимост само между експозицията на железопътен шум и силното раздразнение от шума, така че докато не бъдат изведени по-добри зависимости между експозицията и раздразнението за българското население, препоръчваме да се използват кривите на СЗО за шумовото замърсяване от автомобилния и въздушния транспорт.

Физическа градска среда и кардиометаболитни заболявания в петте най-големи български града

Това проучване изследва как средата, в която живеят хората, влияе върху разпространението на сърдечни и метаболитни заболявания в петте най-големи града в България. Използвахме извадка от 4640 пълнолетни лица от София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе. Участниците в проучването ни съобщиха дали страдат от някое от следните заболявания: високо кръвно налягане, исхемична болест на сърцето, инсулт или диабет. Те ни разказаха и за домовете си, например дали имат градина и дали използват дърва или въглища за отопление. Свързахме адресите на местоживеене с наличието на зелени площи, водни площи, пешеходна достъпност, замърсяване на въздуха и излагане на транспортен шум. Сините пространства в радиус от 300 метра от домовете на хората бяха свързани с по-ниска честота на хипертония и диабет. Колкото по-пешеходно достъпен и покрит с дървета беше даден квартал, толкова по-малки бяха шансовете някой да има високо кръвно налягане или диабет. Намерихме връзка между използването на твърди горива за готвене и исхемичната болест на сърцето. Имаше и някои данни, че шумът от самолетите е свързан както с инсулт, така и със сърдечни заболявания. Стигнахме до заключението, че хората, живеещи в градски квартали, които са по-подходящи за ходене пеш, по-близо до водни площи и по-зелени, имат по-ниска честота на кардиометаболитни заболявания, докато изгарянето на твърди горива се свързва с по-висока вероятност от сърдечно-съдови заболявания. Изненадващите връзки, които открихме с някои от тези фактори, може да се дължат на неотчетени характеристики на градската среда. Това проучване е едно от първите, което разглежда регион в Югоизточна Европа, който не е бил проучван досега. Резултатите могат да допринесат за обществения дебат и да предоставят доказателства в подкрепа на използването на градско поректиране, което насърчава кардиометаболитното здраве.

Проблемите със съня опосредстват връзката между нощното осветление на открито и симптомите на депресия и тревожност: Срезово проучване в няколко града в България

Това проучване анализира как светлинното замърсяване през нощта на открито е свързано с психичното здраве на пълнолетни лица. Изкуственото осветление от рекламни табели, улични лампи и др. все повече се превръща в проблем за здравето в градовете. Предходни проучвания показват, че нощното осветление може да окаже негативно влияние върху психичното здраве, като нарушава естествения ритъм на съня. Целта ни беше да проверим дали проблемите със съня наистина играят роля във връзката между нощното осветление и психичното здраве. Чрез някои статистически модели показахме, че нощното осветление е свързано с психичното здраве на хората и техните проблеми със съня. Въпреки че прякото въздействие на нощното осветление върху психичното здраве е слабо, общата връзка с психичните проблеми – включително въздействието му върху съня – все пак е положителна. Резултатите показват, че нощното осветление на открито би могло да окаже негативно влияние върху психичното здраве, главно като нарушава съня. Тъй като нощното осветление на открито продължава да се увеличава, подкрепяме политики, насочени към неговото намаляване с цел подобряване на общественото здраве.

Социално-демографски неравенства в нощното светлинно замърсяване в градските райони на България: анализ на екологичната справедливост

Това проучване разглежда как се разпределя нощното осветление на открито сред различни групи от населението, живеещи в петте най-големи български града. Тъй като градовете продължават да растат и да стават по-светли през нощта благодарение на изкуственото осветление, е важно да се разбере кои са най-засегнатите от тази заплаха за околната среда, особено след като предишни проучвания показват, че нощното осветление е свързано с човешкото здраве. Използвахме данни от анкета, попълнена от над 4200 пълнолетни лица, и измерихме нощното осветление на открито в домовете им с помощта на дистанционно наблюдение. Приложихме статистически модели, за да видим дали нощното осветление на открито е свързано с фактори като доход, образование, трудов статус, възраст, пол и етническа принадлежност. Установихме, че хората с по-високо образование по-често живеят в райони с повече нощно осветление, докато тези с умерени доходи или безработни са изложени на по-малко нощно осветление. Изненадващо, възрастните хора и етническите малцинства в България не изглежда да са изложени на по-висока степен на осветление. Като цяло, нашите констатации сочат, че излагането на нощно осветление на открито може да представлява проблем за екологичната справедливост в България, но не винаги най-засегнати са най-необлагодетелстваните групи.

Оценка на шума от трафика в градските райони на България с помощта на обяснимо машинно обучение

Транспортният шум се превръща в сериозен проблем, не само защото вреди на човешкото здраве, но и защото пречи на екологичната устойчивост на градовете. Повечето проучвания, които анализират връзката между транспортния шум и човешкото здраве, разчитат на подробни данни за шума, но такава информация често е трудна за получаване, особено в Източна Европа. Ние се заемаме с този проблем с липсата на данни за шума, като използваме техники за машинно обучение, за да оценим дългосрочните нива на транспортния шум, получени от 232 измервателни точки в петте най-големи града в България. Резултатите ни показват, че нивата на шума варират значително в различните градски райони и че, например, разстоянието до основните пътища и железопътни линии е критичен фактор за нивата на шума от трафика. Установихме също, че 95 % от населението в петте града е изложено на вредни нива на шум. Нашите карти на шума са свободно достъпни за обществеността и могат да бъдат използвани в други проучвания и за изготвяне на градска политика.