Българско изследване на здравословната градска среда – 5Измервания на NO2
Измерванията бяха извършени чрез пасивни дифузионни тръби на швейцарската лаборатория Passam ag (Schellenstrasse 44, 8708 Männedorf, Switzerland), акредитирана по ISO/IEC 17025 (International Organization for Standardization, 2017). Тръбата е изработена от полипропилен и съдържа абсорбента триетаноламин, в който NO2 дифундира, след което се екстрахира в лабораторни условия и се измерва количествено. Тръбите бяха съхранявани съгласно изискванията на лабораторията – плътно затворени в плик, на тъмно, като се избягва прегряване. На всеки от предварително избраните пунктове за измерване бяха взимани месечни проби чрез двойка дифузионни тръби (за избягване на изкривяване на резултатите от единични дефектни тръби) и бяха периодично изпращани с куриер до лабораторията за анализ с спектрофотометрично SP01, Salzmann, в съответствие с EN 13528 (European Committee for Standardization, 2002) и EN 16339 (European Committee for Standardization, 2025). За нуждите на изчисленията на лабораторията бяха предоставени и метеорологични данни – средномесечна влажност, температура и атмосферно налягане, от автоматичните станции за измерване качеството на въздуха в Пловдив, оперирани от Министерство на околната среда и водите / Изпълнителна агенция по околна среда.
Преди започването на теренната работа, потенциалните места за пробонабиране първо бяха огледани дистанционно чрез Google Street View (Google, n.d.), след което бяха посетени на място от член на изследователския екип, за да се установи дали действително са подходящи провеждане на измервания. При преценката бяха отчетени съображения като наличието на обект, върху който да се монтират тръбите според поставените критерии, липса на строително-ремонтни дейности, както и вероятността тръбите да бъдат отстранени от трети лица (например, ако са твърде ниско монтирани и в близост до училищна сграда). По време на същинското поставяне на тръбите, поради възникнали в отделни случаи технически пречки, беше направена промяна на няколко пункта.
Измерванията бяха извършени ежемесечно за непрекъснат шестмесечен период, както следва: 06.07.2023 г. – 05.08.2023 г., 05.08.2023 г. – 03.09.2023 г., 03.09.2023 г. – 04.10.2023 г., 04.10.2023 г. – 03.11.2023 г., 03.11.2023 г. – 04.12.2023 г. и 04.12.2023 г. – 04.01.2024 г. Поставянето и вземането на тръбите беше синхронизирано в рамките на едно денонощие през всеки месец. Те бяха поставяни не директно върху фасадите на сгради, а върху стълбове на пътни знаци, улични лампи и други, на височина (~2.6 m), с отстояния от пътното платно и кръстовища. Тези стълбове бяха избрани, така че да са в близост до фасадите на сградите, без движението на въздуха да се повлиява от аеродинамичната сянка на последните.
Измерванията бяха извършени в 40 пункта. Предвид наличните към онзи момент ресурси, в 26 пункта беше извършено ежемесечно измерване, а останалите 14 бяха разделени в две групи по седем, като за всяка група беше проведено измерване през месец. Четиридесет измервателни пункта за град с размерите на Пловдив могат да се приемат за достатъчен брой за отчитане на пространствените вариации в NO2, позволяващ последващо създаване на модел. Определянето на оптималното местоположение за измерванията в голяма степен следваше насоките по предходни проекти, но съобразени с градската тъкан на Пловдив и техническите възможности на екипа – да са отдалечени от кръстовища, да са обхванати пунктове по протежение на пътища от различен клас според интензитета на трафика, да има пунктове до станциите за мониторинг на качеството на въздуха на МОСВ/ИАОС с оглед калибриране на измерванията, да има пунктове на пътища от отворен тип и тип уличен канион. Бяха добавени точки за измерване на NO2, избрани въз основа на пресичащи се характеристики на градското пространство – интензивност на трафика, профили на градските улични каньони (затворени и полуотворени), надморска височина и наличие или отсъствие на речни зони в близост, като се взема предвид тяхното микроклиматично влияние.
Липсващите стойности за някои месеци бяха попълнени по метода на множественото въвеждане (multiple imputation), който генерира заместващи стойности на мястото на липсващите, като ги изчислява на базата на корелациите между останалите стойности, повтаряйки процедурата десет пъти, от които се взема средната стойност. Корелацията между първоначалните и попълнените средни стойности за всяка локация беше висока (r = 0.94).
