Българско изследване на здравословната градска среда – 5
  • English

Оценка на въздействието върху здравето

Оценката на въздействието върху здравето (health impact assessment) може да се дефинира като структурирана рамка от процедури, методи и инструменти, при която се използват научни данни, експертни оценки и консултации със заинтересовани страни за идентифициране и оценка на потенциалното (или действителното) отражение на различни предложени действия, планове и политики върху общественото здраве сред дадена група от населението. Въз основа на тази оценка могат да се предприемат действия за намаляване на неблагоприятните влияния върху здравето и оптимизиране на ползите от планираните решения (National Academy of Sciences, 2011, с. 14-17).

Рамката включва няколко основни стъпки, които се конкретизират в зависимост от предмета на оценка (National Academy of Sciences, 2011, с. 7):

  1. Скрининг на предложеното действие, план или политика – описание на времевите измерения и политическия и друг контекст; преценка на очакваното отражение върху здравето, на необходимите ресурси за провеждане на оценка на въздействието върху здравето и на необходимостта от подобна оценка;

  2. Определяне на обхвата – обобщение на подлежащите на оценка здравни показатели; идентифициране на засегнатите групи от населението; описание на изследователския въпрос, източниците на данни и аналитичния план; идентифициране на алтернативи на оценяваното предложение; обобщение на ангажирането на заинтересовани страни и значимите за тях въпроси;

  3. Оценка – описание на съществуващото здравно състояние на населението преди предприемане на оценяваното действие; анализ на здравните ефекти от предложеното действие и негови алтернативи; описание на ограниченията на анализа и свързаната несигурност; описание на методологията на оценката; вземане предвид на мнението на заинтересованите страни;

  4. Предложения за алтернативни на предложените действия, които биха намалили негативните и повишили позитивните ефекти върху здравето; идентифициране на заинтересовани страни, които биха могли да приложат на практика предложенията въз основа на оценката; избор на индикатори за наблюдение и система за верификация;

  5. Отчитане – документиране на целия процес и стъпките му; предаване на резултатите от оценката на институциите, вземащи решения, обществото и други заинтересовани страни;

  6. Наблюдение и оценка – проследяване на промени в здравните показатели и прилагането на направените въз основа на оценката предложения.

Количествената оценката на въздействието върху здравето се различава от качествената оценка. Не е достатъчно заключението, че дадено ниво на експозиция влияе на здравето положително или отрицателно. Наличието на изчислени промени в количествени показатели за общественото здраве остава предоставя разширени практически насоки за анализи разходи-ползи, детайлно разпределение на ресурси или прогнози за натоварването на инвестициите, социалната и здравната системи.

Тези оценки стъпват на изходни данни за зависимостта между нивото на дадена експозиция и въздействието ѝ (наречени още функции доза – отговор, експозиция – отговор, концентрация – отговор или експозиция – ефект), която се извежда от епидемиологични проучвания с подходящ дизайн. Предпочита се да се използват такива зависимости, получени от мащабни кохортни проучвания, които използват точни методи за оценка на замърсителите, вземат предвид влиянието на замъгляващи фактори и са достатъчно представителни по отношение на вариабилност в извадковите характеристики (Rigaud и др., 2024). Резултатите от повече от едно проучвания, когато такива са налични, най-често се обединяват за осигуряване на по-голяма стабилност и достоверност на една такава зависимост.

Други входни данни, използвани за тези изчисления, включват общия размер на популацията в риск и на броя лица, експонирани на дадени нива на фактора на средата. Последните могат да са групират в две или повече групи, например лица, изложени на концентрации над определен нормативен или здравно-обоснован праг или на различни категоризирани нива на замърсяване. С тази информация може да се определи общата атрибутивна фракция в популацията, тоест какъв дял или процент от случаите на дадено заболяване за даден период от време се дължат на експозицията. Като последващ етап, тази загуба на здраве би могла да се приравни на финансов еквивалент, отчитайки директните и индиректни загуби, очаквани поради временна или трайна нетрудоспособност, ползване на медицинска грижа, загуба на производителност и преждевременна смърт.

Често използван метод за количествена оценка на въздействието върху здравето е сравняване на въздействието при съществуващото ниво на фактора на средата с това при алтернативно по-високо или по-ниско ниво, което се определя като контрафактологична оценка на въздействието (Murray и др., 2004). Други по-напреднали методи са Proportional multi-state life table (Mytton и др., 2017; Blakely и др., 2020) чрез синтетична популация, която се проследява за определен интервал от време (Woodcock и др., 2018), и симулационните агент-базирани модели, които водят началото си от транспортното планиране (Kanj и др., 2025). Сравнение на различните методи е направено от Mueller и др. (2023).

Към калкулатора за оценка на въздействието върху здравето

Пример за оценка на въздействието върху здравето

Khomenko S, Burov A, Dzhambov AM, de Hoogh K, Helbich M, Mijling B, Hlebarov I, Popov I, Dimitrova D, Dimitrova R, Markevych I, Germanova N, Brezov D, Iungman T, Montana F, Chen X, Gehring U, Khreis H, Mueller N, Zapata-Diomedi B, Zhang J, Nieuwenhuijsen M. Health burden and inequities of urban environmental stressors in Sofia, Bulgaria. Environ Res. 2025;279(Pt 1):121782. doi: 10.1016/j.envres.2025.121782.

Литературни източници

Blakely T, Moss R, Collins J, Mizdrak A, Singh A, Carvalho N, Wilson N, Geard N, Flaxman A. Proportional multistate lifetable modelling of preventive interventions: concepts, code and worked examples. Int J Epidemiol. 2020;49(5):1624-1636. doi: 10.1093/ije/dyaa132.

European Commission: Directorate-General for Mobility and Transport, CE Delft, Essen, H. van, Fiorello, D., El Beyrouty, K., Bieler, C., Wijngaarden, L. van, Schroten, A., Parolin, R., Brambilla, M., Sutter, D., Maffii, S., & Fermi, F. (2020). Handbook on the external costs of transport – Version 2019 – 1.1. Publications Office. https://data.europa.eu/doi/10.2832/51388

Mueller N, Anderle R, Brachowicz N, Graziadei H, Lloyd SJ, de Sampaio Morais G, Sironi AP, Gibert K, Tonne C, Nieuwenhuijsen M, Rasella D. Model Choice for Quantitative Health Impact Assessment and Modelling: An Expert Consultation and Narrative Literature Review. Int J Health Policy Manag. 2023;12:7103. doi: 10.34172/ijhpm.2023.7103.

Mytton OT, Tainio M, Ogilvie D, Panter J, Cobiac L, Woodcock J. The modelled impact of increases in physical activity: the effect of both increased survival and reduced incidence of disease. Eur J Epidemiol. 2017;32(3):235-250. doi: 10.1007/s10654-017-0235-1.

National Academy of Sciences. (2011). Improving health in the United States: The role of health impact assessment (pp. 7; 14–17). The National Academies Press. https://doi.org/10.17226/13229

National Academy of Sciences. Improving Health in the United States: The Role of Health Impact Assessment. Washington: The National academy of sciences press; 2011, p. 14-17. ISBN-13: 978-0-309-21883-2

Nieuwenhuijsen MJ, Khreis H, Verlinghieri E, Mueller N, Rojas-Rueda D. Participatory quantitative health impact assessment of urban and transport planning in cities: A review and research needs. Environ Int. 2017;103:61-72. doi: 10.1016/j.envint.2017.03.022.

Rigaud M, Buekers J, Bessems J, Basagaña X, Mathy S, Nieuwenhuijsen M, Slama R. The methodology of quantitative risk assessment studies. Environ Health. 2024 Jan 27;23(1):13. doi: 10.1186/s12940-023-01039-x.

Williams H, Andersen ZJ, Boogaard H, Brage S, Browning MHEM, Cai S, Chen X, deSouza P, Dzhambov AM, Fenech B, Flower G, Forastiere F, Garcia L, Gasparrini A, Gehring U, Gowers AM, Hoek G, Khomenko S, Lim CC, Lu C, Mitsakou C, Pozzer A, Ramani T, Roscoe C, Spadaro JV, Tatah L, Vienneau D, Woodcock J, Yeager R, Zapata-Diomedi B, Nieuwenhuijsen M, Khreis H. Expert perspectives on exposure-response functions for urban health policy: Lessons from a UBDPolicy workshop. Environ Res. 2026;288(Pt 1):123150. doi: 10.1016/j.envres.2025.123150.

Woodcock J, Abbas A, Ullrich A, Tainio M, Lovelace R, Sá TH, Westgate K, Goodman A. Development of the Impacts of Cycling Tool (ICT): A modelling study and web tool for evaluating health and environmental impacts of cycling uptake. PLoS Med. 2018;15(7):e1002622. doi: 10.1371/journal.pmed.1002622.

Woodcock J, Tatah L, Anciaes P, Andersen Z, Bardhan R, Chen X, de Nazelle A, Gehring U, Gössling S, Helbich M, Hoek G, Labib SM, Khomenko S, Khreis H, MacCarthy D, Mindell JS, Saadi I, Schweiggart N, Tonne C, Thondoo M, van den Broek d’Obrenan H, Zapata-Diomedi B, Nieuwenhuijsen M. Quantitative Health Impact Assessment of Environmental Exposures Linked to Urban Transport and Land Use in Europe: State of Research and Research Agenda. Curr Environ Health Rep. 2025;12(1):38. doi: 10.1007/s40572-025-00505-7.