Обхват на изследователската програма на групата

Застроените, природните и социалните среди в населените места оказват дълбоко влияние върху здравето на населението, което е илюстрирано от пословицата “генетиката зарежда оръжието, но околната среда дърпа спусъка” Има данни, че различни характеристики на жизнената среда, като например излагането на емисии от трафика и зеленина, достъпът до услуги, наличието на различни видове земеползване и наличието на удобства оформят човешкото поведение и здраве.

Освен това, модификацията в жизнената среда се простират отвъд отделния индивид и имат потенциала да облагодетелстват големи групи от населението. Ето защо през последните години се наблюдава нарастване на проучванията на решенията за градско планиране въз основа на доказателства за ефекти върху здравето. Проучванията за оценка на въздействието върху здравето са мощен инструмент за насочване на прехода на градовете към по-здрави, по-подходящи за живот и устойчиви (напр., неутрални по отношение на въглерода) местообитания за хората чрез по-добри промени в земеползването и по-добро планиране на транспорта. Наскорошен преглед на доказателствата показва, че е възможно да се предоставят конкретни насоки за изграждане на устойчиво и здравословно градско планиране и изчислява, че до 20% от случаите на преждевременна смърт могат да се отдадат на неоптималното градско проектиране.

Тези усилия обаче остават изолирани и не могат директно да бъдат прехвърляни към друг контекст, като например българските градове, които имат особена тъкан, общините са недостатъчно финансирани, а градските промени не се ръководят от прогнозираното въздействие върху здравето от алтернативните сценарии за развитие. Традиционните интервенции в страната не са достатъчно трансдисциплинарни, поради което не успяват да осъществят връзка между секторите „околна среда“ и „обществено здраве“. Гражданите се разглеждат като цел на такива интервенции, а не като на участник в процеса на вземане на решения.

Напредъкът в тази област в България е допълнително ограничен поради липсата на широкомащабни популационно-базирани изследвания на съчетаните ефекти на застроената и естествена среди върху качеството на живот и разпространението на незаразни болести. Промените в градската форма имат потенциала да намалят тежестта на замърсяването на околната среда, което е не само продукт на източниците на емисии, но и се модифицира от градската инфраструктура, напр. чрез засилена дисперсия и пространствено разпределение на замърсителите. Въпреки че виждаме доказателства за въздействието на живота в града върху здравето, придобиването на допълнителна информация е методологически предизвикателно. Поради това тези дефицити в научните изследвания предоставят възможност за използване на съвременните технологии в областта на научните изследвания в областта на околната среда.

В този контекст е ясно, че местни доказателства относно връзките експозиция-ефект между тези фактори и здравните резултати са необходими спешно, за да се включат в препоръки и ориентирани към практиката градоустройствени инструменти, които ще информират оптималните параметри на жилищните квартали за намаляване на тежестта на заболяванията и за подпомагане на качеството на живот.

Изследователски цели

Този проект има двойна цел. Първо, да използваме данни и опит от международни проекти, за да разширим разбирането си за въздействието върху здравето на установените детерминанти на здравето в околната, които до голяма степен са пренебрегвани в България. На второ място, да се надхвърли това, което вече е известно, като се използват съвременни техники за оценка на експозицията и като бъдат приложени към всеобхватно здравно проучване, проведено в България, специално с цел информиране на градското планиране и насърчаване на ангажираността на обществото в този процес.

Методи

• Систематични и описателни обзори на литературата за доказателствата за здравословното градско планиране в България и в чужбина.

• Вторични епидемиологични анализи на съществуващи епидемиологични бази данни в различни групи от населението в страната и по света.

• Специално планирано епидемиологично изследване в пет населени места, което ще предостави входящи данни за конкретни показатели за експозиция на характеристики на населеното място, свързани с практически важни въздействия върху здравето. Обективно ще съберем данни за експозицията в жилищната, работна / училищна среда и през свободното време на зеленина /количество / качество/, замърсяване на въздуха и шум от различни източници, светлинно замърсяване през нощта, социално-икономически статус на квартала, пешеходна инфраструктура и др. Също така ще съберем данни за начина на живот, здравния статус, медицинската история, самодекларирани диагностицирани хронични заболявания и употреба на лекарства. Ще бъдат събирани и данни за социо-демографски и контекстуални модификатори (напр., възраст, пол, етническа принадлежност, социално-икономически статус, гъстота на населението).

• Разработване на ГИС скриптове и събиране на пространствени данни за застроени и естествени фактори.

• Разработване на платформа с интерактивна онлайн географска информационна система (ГИС) за информиране на здравословно градското планиране в Българските градове, включително ГИС слоеве за експозиция, които ще разработим за проучването и които биха могли да бъдат използвани в бъдещи научни изследвания, интерактивни карти, представящи очакваните въздействия върху здравето на съществуващата градска експозиция / инфраструктура, пакет с ръководство и препоръки за алтернативни сценарии на градско развитие въз основа на научни доказателства за здравето.

Очаквани резултати

Ще създадем набор от конкретни препоръки за здравословни, подходящи за живот градове, основани на проучване на доказателства от съществуващите проучвания в областта на околната среда и установяване на тяхното значение за българските градове, както и местните функции експозиция-ефект, които ще бъдат извлечени от специално популационно-базирано проучване. Те ще предоставят коефициенти за риска, които биха могли да бъдат използвани за изчисляване на тежестта от заболяванията и прогнозните промени във въздействието върху здравето при различни сценарии за експозицията.

Доказателства от съществуващите решения за градско управление, мениджмънт, планиране и проектиране, както и нови доказателства от български изследвания в рамките на тази изследователска линия, ще бъдат достъпни чрез онлайн платформа с възможност за търсене с различни слоеве пространствени данни за експозиции и здравни ефекти, които биха могли да се използват от специалисти от практиката и изследователи. Доказателствата за въздействието върху здравето на факторите на околната среда ще бъдат допълнително картографирани, като се показват горещи точки в територията но проучването, с групиране на вредни и салутогенни градски характеристики (напр., земеползване, морфология, дейности) и свързаните с тях здравни въздействия. Набор от препоръки и осъществими решения за градско развитие, насочени към смекчаване на вредните и насърчаване на салутогенните експозиции, ще бъдат разработени и преобразувани в геопространствено свързан каталог с възможност за търсене, който ще даде възможност за обмен на информация между заинтересованите страни, гражданите и академичните среди. Този жив набор от инструменти ще бъде актуализиран, когато станат налични нови доказателства за устойчиви решения и здравни въздействия, както и ще отразява динамично обратната информация от заинтересованите страни.

Научно-изследователска дейност за периода 2023 - 2024 и етапни резултати

Паралелно на планирането и провеждането на епидемиологично проучване в България, изследователите от групата, съвместно с международни колективи е извършила редица систематични и наративни обзори и мета-анализи, касаещи влиянието на градската среда върху психичното здраве и благополучието.

Разработихме концептуални причинно-следствени модели на връзката между факторите на градската среда и различни здравни показатели, които се изследват в епидемиологичното проучване. Моделите взимат предвид пътищата/механизмите, по които вероятно се осъществяват тези ефекти, както и евентуални модификатори на ефекта.

Завърши популационно-базирано, национално-представително социологическо проучване в гр. София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе, одобрено от Комисията по научна етика (протокол № 4/04.05.2023 г.) на МУ-Пловдив, сред 4640 пълнолетни лица, представителна за населението на петте избрани града.

Градската среда беше охарактеризирана чрез генерирани пространствено обусловени данни/карти за излагането на територии на населените места на различни фактори. Генерирани са географски слоеве с показатели за зеленина, светлинно замърсяване и застрояване, съответни карти и мета-данни за петте града, включени в проучването. Създаден е показател за пешеходна достъпност, както и показатели за хранителна среда.

През втората половина на 2023 г. е проведена кампания за ежемесечно измерване на азотен диоксид (NO2) в град Пловдив за 6-месечен период. Резултатите послужиха за входни данни за разработване на регресионен модел за земеползване за изчисляване на азотен диоксид за всички адреси в проучването ни в гр. Пловдив.

През 2025 и 2026 г. е в ход разширена измервателна кампания за NO2 и автомобилен шум с трафикопреброяване в петте града, на базата на което ще се разработят по-прецизни модели за експозиция на населението.

От Регионалните здравни инспекции в София, Пловдив, Варна, Бургас и Русе бяха получени данни за измерените шумови нива и трафикопреброяване през последните 5 години, които са използвани за създаване от групата на регресионен модел за земеползване за изчисляване на автомобилен шум за територията на петте града, чрез машинно самообучение чрез итеративен стъпков подход и модел extreme gradient boosting. На база резултатите от този модел е създадена растерна карта на шумовите нива.

Съчетавайки данните от генерираните геопространствени слоеве за експозиция на различни характеристики на средата и данните от епидемиологичното/социологическо проучване, са извършени анализи на връзката между различни характеристики на градската среда и здравни показатели – зависимости доза-ефект между излагането на шум от транспортни източници и силно безпокойство сред населението; изчисляване на социално-икономическата тежест от безпокойството от транспортен шум в България; връзка между зеленината в жилищната среда и чувството за самота; връзка между светлинното замърсяване, зеленината, сините пространства, транспортния шум, замърсяването на въздуха и пешеходната достъпност със здравето, основно кардиометаболитни заболявания; светлинно замърсяване през нощта и качество на съня и психично здраве; неравенства в излагането на светлинно замърсяване през нощта в страната; връзката между конката с природата и самотата.

В процес на разработване е уеб-ГИС информационна платформа на проекта. В ход е изготвянето на концептуален модел за структурата и съдържанието на платформата – интерактивни и статични или подлежащи на сваляне карти с моделирани характеристики на градската среда (напр., въздушно, шумово и светлинно замърсяване, зеленина, пешеходна достъпност), наръчник с насоки и препоръки за здравословно градско планиране и развитие, раздел за споделяне на научни данни и резултати на проекта.

В хода на изпълнение на проекта, МУ-Пловдив започна изпълнението, като партньор, на нов проект RESONATE “Building individual and community RESilience thrOugh NATurE-based therapies”, финансиран по програма Хоризонт Европа (Grant agreement ID: 101081420). Проектът допълва и за пръв път разширява профила на МУП в клъстер 6 на програма Хоризонт (Food, Bioeconomy, Natural Resources, Agriculture and Environment). Проектът RESONATE е интердисциплинарен и събира различни перспективи относно двустранните ползи от взаимодействието на човека с природата и зелената околна среда, от гледна точка на здравеопазването, опазването на околната среда, земеделието, лесовъдството, образованието и др.

Изготвен е списък на стейкхолдърите с представители на международни, европейски, национални и местни организации и институции, професионални и бизнес организации с данни за представляващите ги лица и контакти.

Представено е експертно становище във връзка с проекта на Министрество на здраевопзването за обсъждане на нормативни промени в националното законодателство - Проект на Наредба за здравните изисквания към устройството на урбанизираните територии.

Сключени са меморандуми с професионални и бизнес организации.

Публикувани са научни трудове с резултати от изпълнените дейности по работната програма. Резултатите и работата на групата бяха представени на редица национални и международни научни форуми.